От Пламен Христов
Философия на тренирането
Обездвижването причинява смъртта на половин милион европейци всяка година, а доклад на Световната здравна организация ни известява тъжната новина, че на практика четирима от всеки пет жители на Стария континент страдат от новата болест! Най-тревожната част от доклада на СЗО е, че независимо от това колко килограма сме и дали спортуваме два-три пъти в седмицата – обездвижването пред компютъра по 6-7 часа на ден увеличават вероятността от по-ранна смърт почти двойно. Освен сърцето, най-много се увреждат бедрата, гръбначният стълб, врата, главата и раменете, но истински стряскащо е, че заседналият начин на живот води и до психически проблеми – всъщност е една от най-честите причини за депресия с всичките и пагубни последствия!
Физическата активност е най-универсалният фактор, влияещ върху всички системи на човешкото тяло.
За физическа активност се смята всяка дейност, при която използваме мускулна сила, за да извършим движение. В зависимост от нейната интензивност и системност, се наблюдават в по-малка или по-голяма степен изменения във всички органи и системи. Вследствие на това, че мускулите работят, се активират и сърдечно-съдовата и дихателната система, за да доставят кислород и хранителни вещества. Така, под въздействието на системната физическата активност, сърдечната и дихателната дейност стават по-ефективни и по-икономични. Метаболизмът се променя, увеличава се енергоразходът и така се променя и регулира телесното тегло.
Системната двигателна активност за мускулната сила, здравината на костите и сухожилията
Хората с висока физическа активност са по-бодри, с по-добро самочувствие и страдат по-рядко от депресивни състояния. Системната физическа активност на човешкото тяло:
- Стимулира растежа и здравината на костите и увеличава масата на скелетната мускулатура;
- Подобрява кръвооросяването на сърцето, като се увеличава ударният обем и се намалява пулсовата честота и кръвното налягане;
- Увеличава виталният капацитет на белия дроб;
- Подобрява кръвооросяването на мозъка и от там се подобряват възприятията, мисленето, паметта и вниманието, умствената работоспособност, самочувствието и настроението;
- Активизира обменните процеси – подобрява се усвояването на храната, увеличава се нивото на добрия холестерол, намалява се отлагането на тлъстини;
- Повишава имунитета.
Ясно е, че движението и физическата активност са изключително полезни за здравето. А активността на тялото може да се поддържа много лесно – дори само половин час разходка или каране на велосипед са добре дошли, а какво ли би било ако се извършват целенасочени, активни и осмислени движения – ако се тренира активно!?
Тренировки
Този осъзнат и целенасочен акт на двигателна активност, вероятно е единственото решение на превърналата се в проблем липса на ежедневна битова физическа активност. Това е начинът, за да се изравни уравнението между всичките ежедневни ангажименти и най-ценния ресурс даден ни от великата природа – здравето! Разбирането за необходимостта от двигателна активност и правилното и достатъчно движение се превръща в задължително условие за здраве, пълноценен живот и отлична работоспособност.
Тренировката е достатъчен, премерен, контролиран начин да се завърнем към природната си същност.
Това е един разбираем, дори и за най-крайните прагматици начин да имаме достатъчна двигателна активност. Съвременните научни основи на тренировките, методиките и принципите за трениране са залог за отличен контрол върху резултатите от тях. Но до тук с научните, логичните, прагматичните и обяснимите причини за движение … ! Прегръщането на идеята за активност се оказва нелесна задача!
О, неразумни юроде, поради що се страхуваш да скачаш, бягаш, хвърляш, плуваш … ?!
Ако великият Паисий бе жив, той щеше да възкликне по този начин от безсилие срещу безумната липса на воля за … живот на човеците от XXI-ви век!
„Тренирането не е акт. Тренирането е път с начало и без край. Път, който иска да бъде извървяван днес и утре, отново и отново … , от хора със сърца и дух … !”
Това, разбира се, не е Паисий, който е решавал други проблеми, на други хора, в друго време … . Това е израз на моята философия за тренирането, за двигателната активност. Разбирането за необходимост от трениране никога не е било за мен чисто, просто и елементарно. Всъщност през годините много често се осланях на усещанията си за това, облягах се на атавистичното, извиращо от тялото ми, усещане за необходимост от повече свобода и движение. Неспирните ми опити да изпитвам здравината на тялото си започнаха още от годините преди да тръгна на училище. Моите, и на децата като мен игри, много често приличаха на нестихващи опити да потрошим всяка своя телесна част, но каквото и да се случваше всъщност, в крайна сметка ние бяхме здрави, силни и жизнени много повече от децата сега.
В заключение
Казвам всичко това, не за да агитирам родителите да поощряват децата си да стоят часове наред на върха на най-високото дърво в квартала. Или пък да лазят в тунелите на парната инсталация или хвърлят камъни … по главите на децата от съседните блокове. Не! Вярно, че в тези занимания аз бях изключително добър, истински шампион и чест инициатор на нови и нови опити за изпитание на човешката сила, воля и дух!!! В същото време, не съм ретрограден и зовящ за връщане в миналото тип, който си спомня с болка за безвъзвратно загубените години на детството си! Аз имам друга идея, по-скромна, но и не съвсем.
Моят верен приятел Иво Иванов – Соколът, ми каза в един разговор, докато се наслаждавахме на прекомерно дългите си кафета с канела в Старбъгс кафе „Ти, Соколче, имаш мисия – ти трябва да подсетиш хората за това, че прагматичното им ежедневие им играе номера, че твърде машинизираният им свят е причина за изместен ъгъл в разбирането им за себе си. Научи ги на онова, в което вярваш за биологията ни и съзнателното ни връщане към нея, онова, което наричаш „Нов ренесанс”!” Колко го обичам това момче, нищо че малко след този разговор се снимахме и след като видяхме снимките той мъдро заключи „Същите глупаци като преди двадесет и пет години!”
Не се чуди, а направо идвай в залата, за да започнеш или продължиш да тренираш – първата крачка винаги е най-трудна, но усилията си заслужават и с добро и благодарност ще помниш момента, в който си се престрашил да я направиш! Нашите професионални инструктори винаги са на твое разположение!
