Какво искам за себе си…?!

 

От Пламен Христов

Персонален треньор в Атлетик Фитнес

Да бъда по-здрав, по-силен, по-добър…, или…?!

Въпросът е колкото екзистенциален, толкова и конкретен. Да започнете да тренирате е важно, да се завърнете в залата след кратка или не толкова кратка почивка – навярно е още по-важно! Почивка ли казах…?! Почивката е неизменна част от процесите на изграждане на тялото, прекомпозирането му, или граденето на мускулни качества.

Принудителното обездвижване, обаче, носи не един негатив и може да се превърне в истински бич за свикналите да бъдат активни организми. Това важи още в по-голяма степен за онези от вас, които все още нямат изградени добри двигателни и хранителни навици.

Двигателните амбиции на хората, които съзнателно и с разбиране посещават фитнес залите, не се ограничават до постигане на състезателни цели. Нито до постигането на конкретна визия или успех в преборването на един или друг вреден хранителен навик. Те са много по-мащабни всъщност! Постигането на всичко по-горе изброено е чудесно, мотивиращо и дори впечатляващо. Вие, обаче, трябва ясно да съзнавате, че това всъщност са конкретни, малки, нужни стъпки към постигане на една грандиозна, истинска голяма цел – здравето!!!

Дойдохме си на думата!

Толкова често се сблъсквам с едно наистина странно за мен неразбиране на това масово артикулирано чрез всички съществуващи медии понятие. Здраве и здравословен начин на живот са едни от най популярните изрази на света и хората обикновено имат усещане, че някак атавистично, изначално, чудесно знаят какво значи това. Установил съм в практиката си, че непознаването на същността на понятието ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ е в основата на грешното отношение към себе си. То е и в основата на грешните ходове на хора, които въпреки всичко са решили да дадат необходимото, за да бъдат по-добри за себе си.

Исках все пак да ви кажа, че принудителните, продължителни почивки излизат от рамките на полезното почиване. Последното цели по-пълно възстановяване и създаване на условия за надграждане на постигнатото. Почивката ражда шампиона, но почивки, като случилата се по време на принудително затворените заради вируса клубове, работят против всеки желаещ да бъде истински добър за себе си.

Още в началото на кризата изказах мнение, че при по-продължителен период на затворени спортни съоръжения, освен всичко друго, проблемът с нетренирането ще се трансформира от чисто физиологичен в психически. Това смятам за много сериозна пречка за възстановяване на работата на всеки атлет за здраве! Разбира се, всички ние търсехме начини да задоволяваме естествената нужда от движение. Базовата функционалност беше приоритет на заниманията ни в леко неестествената среда на апартаментите ни. Въпреки това, точно тя ни връщаше към едни нива на ежедневна активност, при които твърде вероятно организмите ни работят по начина по който майката природа е предвидила – нещо което вече в голяма степен е загубено.

Търсехме тази активност и много от нас я намираха, но…!!! Какви загуби претърпяха онези, които не успяха по една или друга причина да се адаптират и в нестандартна ситуация и условия да бъдат достатъчно активни?! Ако е вярно, че един навик се гради при постоянна работа за около три месеца, а ние нямаме причина да се съмняваме в това, то за три месеца бездействие е съвсем нормално тялото ни да се опита да се адаптира към новите ниски нива на движение. Или мозъкът ни да си намери други приоритети – лежане в хола с питие в ръка, гледане на нови или стари филми, изграждащи детските характери ръкопашни игри и какво ли не още, но за съжаление твърде неефективни от здравословна гледна точка…!

Телата на любителите трениращи сравнително бързо губят кондицията си.

Това, колкото и странно да звучи, е природен механизъм за оцеляване! Да, приятели, ако нещо не се използва, то веднага се задейства механизъм то да бъде редуцирано до нови приемливи нива, за да бъде спестена енергия! В случая, обаче, става въпрос за мускулите ни, а те са активната маса на човеците.

Между другото същото се случва и с мозъка – при продължителна неупотреба възможностите му значително ще се редуцират. Вярвам, че имате собствени примери за това!

И така, какво се случва в главите ни всъщност е още по важно. Мозъкът ни управлява тази съвършена структура наречена „човек“ и от огромно значение е как той приема или не приема случващото се с нас. Телата са обездвижени и управляващата система търси начини да извлече ползи от това. Леността ви завладява и вие започвате да намирате все повече причини да седите вкъщи вместо да извадите колелото или да посетите близкия фитнес клуб. Не, никак не е добре, а и бъдещо „развитие” в тази посока може да ви донесе единствено още повече излишни килограми!

Какво казвате…, стигат ви и тези, така ли…?! И аз мисля така, разбира се! Ами да рестартираме системата тогава! Ами да – ще са необходими малко воля, промяна в графика и вероятно нови спортни обувки и новият-стар навик ще е налице! Не сте забравили, надявам се, всичко онова, което ви даваше усещане за отлично здраве, самочувствие на воин и ментална стабилност!

Е…, какво чакате в такъв случай, утре сутрин ще тренираме заедно…! Дали да се обадите на приятелите си…?! Естествено, че е чудесна идея, какво по-хубаво от споделено добро настроение…!

 

Ако искаш да получиш лично още полезна информация или да проведеш персонални тренировки с мен, Пламен Христов, заповядай в Атлетик Дианабад, където те очаквам!