За една поръчка в ресторант, атомната бомба, телесната композиция, уважението към храма и водачите…

От Пламен Христов

Персонален треньор в Атлетик Фитнес и преподавател във Фитнес Академия България (www.fitnesslicense.bg)

„Поморийска гроздова, шопска салата, пържена цаца и картофи със сирене моля…!“ Бууум…! „Атомната бомба ми взриви живота…“, се пее в една песен, но аз се вдървявам като болен от артрит старец при мисълта за това колко пагубно може да бъде храненето в летните (морските) месеци!!! Не искам да те разочаровам, но няма как да ти се случи да се видиш в добра форма и с чудесно композирано тяло с такова хранене, дори да хвърлиш тонове пот в най-модерната зала на земята!

„Вервайте ми…“, каза Симеон Сакскобурготски преди години и аз казвам същото, но на мен наистина „вервай“ защото…! Хм…, защото все на някого ще трябва да се довериш, а дори да имаш съмнение някакво, проверявай ме и се увери в правотата ми.

Толкова години не престава да ме изумява устойчивото, налудничаво копаене на едно място от хиляди желаещи да се сдобият с атлетично тяло. Дори в крайна сметка мотивът за това да е привлекателност за другия пол (какво да се прави, трудно ще се отървем от това), значим наистина ще е крайният резултат. Последният, при придобита добра визия, няма как да не включва добро общо здраве и вложени много, наистина много постоянство, воля и правилно насочени усилия!

Е, кажи – не е ли всичко това чудесно! Ами така е, но за жалост в момента виждам усилия на вятъра, пот на вятъра, вятърничава воля и вятър в главите на голяма част от трениращите! Готовността да стискат зъби в продължение на месеци и да се лишават от храна със злобата на средновековни инквизитори на самите себе си ме кара да се чувствам нищожен по отношение на волевия си потенциал. Сякаш всички в залите са преки роднини на Торкемада и единственото удоволствие, което могат да си доставят, е да прилагат автотероризъм в необикновено големи дози…! Боже! – би възкликнал всеки вярващ в този момент и наистина само висша сила би могла да победи пагубното, саморазрушително отношение!

Ако тялото ти е храм, моля отнасяй се с него като с такъв и го пази, уважавай и всячески се грижи за него като за нещо свято защото иначе не можеш да очакваш там да се случат добри за теб неща! „Вервай ми!“ – както каза царят, …. вече ти споменах за него.

В храма (бр. фитнеса) влизай само чист, с ясна мисъл, уважение, поклон и благоговение! Ерго – уважавай тялото си. Храни се чисто и подходящо. Имай известно разбиране за онова, на което се подлагаш… Нещо изключително важно: грижи се за тялото си всеки ден, всяка минута дори. Давай му онова, което му е необходимо, и тогава, но само тогава ще се насладиш на реакцията му. Така ще имаш мечтаната визия, самочувствието на отлично изглеждащи човек и то благодарение на собствените си усилия и вложен труд!

Е…, може ли да стиснеш зъби, както до сега, но за да задържиш в захапката си вярната посока… и да не я изпускаш никога вече!

Моооже, разбира се! Точно този отговор очаквах! И какво ти трябва още!?…аха, трябва ти знаме, водач по пътя, който ти е непознат!? Да…, за да достигнеш до целта си, трябва да познаваш пътя до нея, или някой който го познава!!!

Е, помисли де…, може би познаваш някой подходящ…!