От Пламен Христов
Персонален треньор в Атлетик Фитнес
Всяка форма на тренировка е извънредно и стресиращо организма събитие. Е, кардиото може да помогне да облекчите емоционалните и психологически симптоми на ежедневния стрес. Какво, обаче, се случва при трениране с тежести, което е един от най-мощните стресови стимули?!
- Ускорено сърцебиене и повишаване на кръвното налягане, за да се увеличи притокът на кръв в работещите мускули;
- Учестено дишане, за да се компенсира глада за кислород; и
- Бързо изчерпване на гликогеновите запаси в черния дроб и мускулите, за да покрият енергийните нужди от глюкоза за тренировката ви!
Тези стресови събития задвижват механизма на извънредна физическа реакция, свързан с допълнително отделяне на редица хормони.
Какъв е резултатът?
Бързо повишаване на енергията, концентрацията и силата, в опит тялото да се адаптира и да овладее стресовата ситуация. Този процес, обаче, е изключително ресурсоемък, поради което организмът не може да поддържа протичането на реакцията за по-дълъг период от време. Ако при изчерпването на макронутриентите, активните вещества и секретираните хормони стресът не е туширан, вместо адаптация, се стига до физическа, психическа и емоционална преумора, травми и по-сериозни здравни проблеми заради претоварването на мускулите и нервната система.
Прекаляването с интензивността и времетраенето на тренировките ще се умножи и по вредното въздействие на стреса, натрупан с ежедневните задачи. Това не само ще спре качването на мускулна маса, например, но и ще засили катаболното разграждане на мускулите под въздействието на кортизола, ще отслаби имунната ви система и ще увеличи риска от инфекции и възпалителни процеси.
В спортната физиология терминът „свръхкомпенсация“ означава процес на възстановяване. Когато тренирате, повреждате мускулните влакна. След тренировка тялото синтезира нови, за да заличи повредите. Но мускулите не само се „поправят“, а и се подсилват с допълнителна мускулна тъкан – феномен, познат като „супер“ или „свръхкомпенсация“. Точно той е причина за нов мускулен растеж. Само че това подсилване е само по време на възстановителния период. Следователно ще има прогрес, ако почивате толкова ефикасно, колкото тренирате.
Резултат от натрупването и липсата на компенсация на тренировъчния хиперстрес се нарича „претрениране“. То се случва, когато постоянно си поставяте максимални задачи в залата и надхвърляте моментните си възможности за продължителен период от време, без необходимото време за почивка и възстановяване и с недостатъчно или неправилно хранене.
Претренирането, всъщност е толкова сериозен проблем за организма, че води до негативни промени както във физиологията, така и във психиката ви!
Най-честите физически симптоми на претренирането са:
- Спад в тренировъчните резултати и ефективността на упражненията.
- Повишаване на кръвното налягане и пулса в състояние на покой.
- Удължаване на периода за възстановяване и хронична умора.
- Спад в силата.
- Честа и силна мускулна треска.
- Хронични и задълбочаващи се болки в ставите и мускулите.
- Гадене, стомашни проблеми и неутолима жажда.
- Главоболие и безсъние.
Психологическите симптоми са:
- Трудна концентрация.
- Намалена тренировъчна мотивация.
- Емоционална нестабилност, спад в самочувствието и страх от състезания и съперници.
- Апатия и повишена склонност да се отказвате при появата на минимална трудност.
- Депресия.
Всичко това, както предполагате, е също толкова пагубно, колкото претренирането в чисто мускулен план, и дори по-лошо.
И ето и още нещо по-чудновато и стряскащо и изключително неприятно.
Чували ли сте за „нетренировъчен стрес“!
Това касае ли ни?! Ами да, защото всички онези проблеми в личните отношения, нездравият и недостатъчен сън, отрицателни емоции и други притеснения от различно естество засилват в пъти тренировъчния стрес. И какво излиза накрая – картинката съвсем не е розова, тъй като нещата са излезли от контрол. Системата е претоварена, а страдащите се опитват да се борят с това, като се напрягат да са полезни на себе си с всички сили, а всъщност допълнително се претоварват!
Тоест, завъртате се в този порочен емоционално-физиологичен кръг и търпите всички отрицателни последици от него. В такива периоди е добре да се щадите повече и да се вслушвате още по-добре в сигналите на тялото си по време на тренировка, вместо да напрягате цялото си същество, за да изстискате от себе си още едно повторение например!
Всъщност в такива ситуации, до претрениране могат да доведат и сравнително леки и вече понасяни натоварвания. Да не говорим за по-продължителни натоварвания или такива, свързани с преодоляване на нови тежести, или всякакъв друг вид предизвикателства!
Ако искате да получите лично още полезна информация или да проведете персонални тренировки с Пламен Христов, заповядайте в Атлетик Дианабад, където той ви очаква!
Прочетете тук първата част от поредицата статии – „Част 1 Претрениране“