От Пламен Христов
Колко тежко трябва да се тренира? Възможно ли е постигнатото с колосални усилия да е обречено на сигурна смърт само след няколко седмици далеч от фитнеса? Във времето на анаболния прозорец ли е заровен ключът към успеха гарантиращ завистливите погледи на трениращите наоколо?
Ще потърсим отговори на тези въпроси и ако на някого те се сторят твърде еретични, моля нека да отиде и да се моли в друг храм. Ние тук ще продължаваме да вярваме „сляпо” в нашия фитнес Бог – новите достижения на науката … и ще продължаваме да търсим и други, нови гледни точки … !
Нали не мислите, че учените, изследователите и вещите лица, експериментиращи и, разбира се, грамотни трениращи, са измислили всичко важно, което трябва да знаете за мускулния растеж?! Не би трябвало, а и не е възможно, тъй като теориите за мускулен растеж, както всяка друга област на науката, непрекъснато се разрастват и знанията се разширяват.
Нуждаете се от доказателство? И аз винаги задавам въпроси и търся отговорите им с настървението на гладен вълк, а вродената ми недоверчивост ме е водила по пътя на познанието достатъчно дълго, за да знам, че единственият начин да постигам резултати, е да питам и търся доказателства още и още! Е, нека опитам дa дам отговори на тези три въпроса, а вие критично слушайте и задавайте въпроси – още и още … !
Вярно ли е, че постигнатото по отношение на мускулния растеж и възможностите на мускулите не се запазват след спиране на тренировките!?
Фундаментално познание е, че ако спрем вдигането на тежести, мускулите постепенно ще атрофират. И в крайна сметка, след време, те ще се върнат към предишните си размери. Така е – вярно е, обаче, също и това, че ако възобновим тренировките, те ще върнат сравнително лесно формата, и дори обемите си!
Съществуват т.нар. „сателитни клетки”, благодарение на които се случва всичко това. Е, можем да сме им благодарни, нали?! Просто казано, сателитните клетки са мускулни стволови клетки. Тези специални клетки остават латентни в покой, но се събуждат от мускулните контракции при трениране и последващите мускулни увреждания по време на силова тренировка. Веднъж активирани, сателитни клетки се сливат с тези на засегнатите мускулни влакна и им „даряват” своите ядра.
Клетъчните ядра са „мозъците“ на клетката – те са отговорни за всичко онова, което се случва в клетките, както и за производството на мускулни протеини, необходими за растежа.
Освен това, те се трансформират, усъвършенстват и създават още по-голям потенциал за растеж на мускулите ни! Отлично качество!
Отлично е, но има и още нещо – сателитните клетки имат способността да се саморегулират, да увеличават броя си!? Когато те са многократно активирани по време на сърцатите тренировки с тежести, те в крайна сметка се размножават. И това, разбира се, с единствената цел – да се улесни бъдещият мускулен растеж. Е, това наистина е отлично качество, … но това всъщност още не е всичко!!! Следва и най-изумителното, а то е, че, ако един мускул веднъж се е сдобил с нови ядра, тези допълнителни ядра остават и се поддържат във времето. Дори и ако тренировките спрат. Така че, когато започнем да тренираме отново, тези допълнителни ядра все още са там. Те повишат синтеза на протеин и спомагат да се върнат всички трудно спечелени мускули, които сме загубили в периода без трениране.
Става въпрос за мускулната памет – феномен, благодарение на който, след прекъсване на тренировките, не влизаме в залите като абсолютно начинаещи. А телата ни бързо си припомнят онова, което ги е направило силни, обемни и функционални.
Очаквайте продължение идната седмица – Част II от трилогията …
