Има огромно изобилие от митове, свързани с консумацията на протеините. Голяма част от българите, а и от световното население, няма идея от колко протеин има нужда или колко трябва да си набавя дневно.
Често консумираме сериозни количества млечни продукти и месо, които са около два пъти повече от необходимите ни протеини, както и прекомерни количества наситени мазнини и холестерол.
Тези, които следват растителни диети – богати на бобови култури и зеленчуци – си набавят протеин от източници, които осигуряват полезни хранителни вещества. Тези хранителни вещества спомагат за поддържането, изграждането и възстановяването на телесните тъкани; за синтеза на ензими и хормони; както и за доставянето на енергия, когато няма налични въглехидрати или мазнини.
В тази връзка, Атлетик Фитнес развенчава пет от най-разпространените митове за протеините:
Мит 1: Протеинът е само в месото.
Истината: Зеленчуците, пълнозърнестите храни и бобовите растения са също отлични източници на протеини без рисковете за здравето, каквито носят месото и другите животински продукти.
Половин чаша твърдо сирене тофу съдържа 13 грама протеин и няма рискове, свързани с диабет. В чаша леща се крият 16 грама протеин. Сухият грах пък се „пъчи” с 16 грама протеин в чаша. Само една глава броколи има повече от 4 грама протеин и нищожно съдържание на калории.
Мит 2: Имаш нужда от тонове протеин – и не го получаваш.
Истината: Ако следваш традиционния западен, а и все по-застъпен в България, хранителен режим, в който преобладават месото и млечните продукти, най-вероятно ще си доставяш два пъти повече протеин, отколкото действително се нуждаеш. Това може да навреди на тялото.
Прекомерната консумация на протеини също се свързва с остеопороза, нарушена бъбречна функция, ракови и сърдечни заболявания.
Препоръчителният дневен хранителен прием на протеини за средностатистическия човек е 0,8 грама на килограм телесно тегло. Тоест 70-килограмов човек се нуждае от 56 грама протеин на ден.
Мит 3: Протеините са добри. Въглехидратите са лоши.
Истината: Както протеините, така и въглехидратите, са част от балансирания хранителен режим.
Въглехидратите са основният енергиен източник на тялото и трябва да са преобладаващи в менюто ни. Зърнени храни, плодове, зеленчуци и боб са само част от източниците на въглехидрати. Те са прекрасен източник на протеини, фибри и други – основни хранителни вещества.
Дефицитът на въглехидрати може да доведе до кетоза – състояние, при което организмът изгаря мазнини за сметка на нежелани странични ефекти, включително лош дъх, стомашно-чревни проблеми, умора и възможни увреждания на органите.
Мит 4: Комбинирането на протеин е абсолютна необходимост.
Истината: Няма нужда да планираш менюта с допълващи се протеини.
Хранене, обединяващо разнообразие от растителни храни през деня осигурява всички необходими аминокиселини. Тоест няма нужда да консумираш определени протеини заедно, за да е адекватен хранителният ти прием.
Мит 5: Високопротеиновите диети ти помагат да отслабнеш
Истината: Калориите са си калории, независимо дали са от въглехидрати или от протеини. Излишните калории от протеините няма магически да се превърнат в мускули.
За да отслабнеш здравословно, е важно да имаш балансирана диета, обхващаща всички необходими хранителни вещества. Вместо да следваш протеиново-обогатената мода, би могъл да се възползваш от включването на растителни източници на протеини в хранителния ти режим.
Повечето от нас са чували, че колкото повече протеин има в определена храна, толкова по-добре е това за здравето ни. Но както видяхме, това не е точно така.
Ако имаш други съмнения и питания, екипът от квалифицирани професионалисти на Атлетик Фитнес с удоволствие ще ти отговори и ще ти помогне да си изградиш правилен хранителен режим, на чийто резултати ще завиждат не само приятели.
